погонило съм

Речник на българския език

1. погонило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

погонило съм е производна форма на погоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. погонило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

погонило съм е производна форма на погоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).