оневиня

Речник на българския език

оневиня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

оневинѝш, мин. св. оневинѝх, мин. прич. оневинѝл, св.вж. оневинявам.

Грешни изписвания (16)

  • оневенйа
  • оневенйъ
  • оневинйа
  • оневинйъ
  • онивенйа
  • онивенйъ
  • онивинйа
  • онивинйъ
  • уневенйа
  • уневенйъ
  • уневинйа
  • уневинйъ
  • унивенйа
  • унивенйъ
  • унивинйа
  • унивинйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оне-ви-ня оне-ви-ним
2 лице оне-ви-ниш оне-ви-ни-те
3 лице оне-ви-ни оне-ви-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оне-ви-них оне-ви-них-ме
2 лице оне-ви-ни оне-ви-них-те
3 лице оне-ви-ни оне-ви-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оне-ви-нях оне-ви-нях-ме
2 лице оне-ви-не-ше оне-ви-нях-те
3 лице оне-ви-не-ше оне-ви-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оневинил съм оневинила съм оневинило съм оневинили сме
2 лице оневинил си оневинила си оневинило си оневинили сте
3 лице оневинил е оневинила е оневинило е оневинили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оневинил бях оневинила бях оневинило бяхме оневинили
2 лице беше оневинил беше оневинила беше оневинило бяхте оневинили
3 лице беше оневинил беше оневинила беше оневинило бяха оневинили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оневиня ще оневиним
2 лице ще оневиниш ще оневините
3 лице ще оневини ще оневинят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оневинил ще съм оневинила ще съм оневинило ще сме оневинили
2 лице ще си оневинил ще си оневинила ще си оневинило ще сте оневинили
3 лице ще е оневинил ще е оневинила ще е оневинило ще са оневинили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оневиня щяхме да оневиним
2 лице щеше да оневиниш щяхте да оневините
3 лице щеше да оневини щяха да оневинят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оневинил щях да съм оневинила щях да съм оневинило щяхме да сме оневинили
2 лице щеше да си оневинил щеше да си оневинила щеше да си оневинило щяхте да сте оневинили
3 лице щеше да е оневинил щеше да е оневинила щеше да е оневинило щяха да са оневинили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оневинял съм оневиняла съм оневиняло съм оневинели сме
2 лице оневинял си оневиняла си оневиняло си оневинели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оневинил съм оневинила съм оневинило съм оневинили сме
2 лице оневинил си оневинила си оневинило си оневинили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оневинил била съм оневинила било съм оневинило били сме оневинили
2 лице бил си оневинил била си оневинила било си оневинило били сте оневинили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оневиня щяла съм да оневиня щяло съм да оневиня щели сме да оневиним
2 лице щял си да оневиниш щяла си да оневиниш щяло си да оневиниш щели сте да оневините
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оневинил щяла съм да съм оневинила щяло съм да съм оневинило щели сме да сме оневинили
2 лице щял си да си оневинил щяла си да си оневинила щяло си да си оневинило щели сте да сте оневинили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оневинил бих оневинила бих оневинило бихме оневинили
2 лице би оневинил би оневинила би оневинило бихте оневинили
3 лице би оневинил би оневинила би оневинило биха оневинили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оне-ви-ни оне-ви-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оне-ви-нен
непълен член оне-ви-не-ния
пълен член оне-ви-не-ни-ят
женски род оне-ви-не-на
членувано оне-ви-не-на-та
среден род оне-ви-не-но
членувано оне-ви-не-но-то
множествено число оне-ви-не-ни
членувано оне-ви-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оне-ви-нил
непълен член оне-ви-ни-лия
пълен член оне-ви-ни-ли-ят
женски род оне-ви-ни-ла
членувано оне-ви-ни-ла-та
среден род оне-ви-ни-ло
членувано оне-ви-ни-ло-то
множествено число оне-ви-ни-ли
членувано оне-ви-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оне-ви-нял
женски род оне-ви-ня-ла
среден род оне-ви-ня-ло
множествено число оне-ви-не-ли