оневинеше

Речник на българския език

1. оневинеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

оневинеше е производна форма на оневиня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. оневинеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

оневинеше е производна форма на оневиня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).