оневинил е

Речник на българския език

1. оневинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оневинил е е производна форма на оневиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оневинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оневинил е е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).