оневинила

Речник на българския език

1. оневинила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оневинила е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оневинила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оневинила е производна форма на оневиня (мин. деят. св. прич. ж. р.).