оневинило

Речник на българския език

1. оневинило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневинило е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневинило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оневинило е производна форма на оневиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).