оневинило съм

Речник на българския език

1. оневинило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оневинило съм е производна форма на оневиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневинило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оневинило съм е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).