оневиняло е

Речник на българския език

1. оневиняло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневиняло е е производна форма на оневиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).