било е оневинило

Речник на българския език

1. било е оневинило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е оневинило е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).