бил е оневинил

Речник на българския език

1. бил е оневинил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оневинил е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).