оневиняло

Речник на българския език

1. оневиняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневиняло е производна форма на оневиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневиняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оневиняло е производна форма на оневиня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).