оневинили

Речник на българския език

1. оневинили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оневинили е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оневинили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оневинили е производна форма на оневиня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).