щяло съм да съм оневинило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм оневинило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм оневинило е производна форма на оневиня (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).