оневинил си

Речник на българския език

1. оневинил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оневинил си е производна форма на оневиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оневинил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оневинил си е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).