намъча

Речник на българския език

намъ̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • намъчъ
  • нъмъча
  • нъмъчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-мъ-ча на-мъ-чим
2 лице на-мъ-чиш на-мъ-чи-те
3 лице на-мъ-чи на-мъ-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-мъ-чих на-мъ-чих-ме
2 лице на-мъ-чи на-мъ-чих-те
3 лице на-мъ-чи на-мъ-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-мъ-чех на-мъ-чех-ме
2 лице на-мъ-че-ше на-мъ-чех-те
3 лице на-мъ-че-ше на-мъ-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице намъчил съм намъчила съм намъчило съм намъчили сме
2 лице намъчил си намъчила си намъчило си намъчили сте
3 лице намъчил е намъчила е намъчило е намъчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях намъчил бях намъчила бях намъчило бяхме намъчили
2 лице беше намъчил беше намъчила беше намъчило бяхте намъчили
3 лице беше намъчил беше намъчила беше намъчило бяха намъчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще намъча ще намъчим
2 лице ще намъчиш ще намъчите
3 лице ще намъчи ще намъчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм намъчил ще съм намъчила ще съм намъчило ще сме намъчили
2 лице ще си намъчил ще си намъчила ще си намъчило ще сте намъчили
3 лице ще е намъчил ще е намъчила ще е намъчило ще са намъчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да намъча щяхме да намъчим
2 лице щеше да намъчиш щяхте да намъчите
3 лице щеше да намъчи щяха да намъчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм намъчил щях да съм намъчила щях да съм намъчило щяхме да сме намъчили
2 лице щеше да си намъчил щеше да си намъчила щеше да си намъчило щяхте да сте намъчили
3 лице щеше да е намъчил щеше да е намъчила щеше да е намъчило щяха да са намъчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице намъчел съм намъчела съм намъчело съм намъчели сме
2 лице намъчел си намъчела си намъчело си намъчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице намъчил съм намъчила съм намъчило съм намъчили сме
2 лице намъчил си намъчила си намъчило си намъчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм намъчил била съм намъчила било съм намъчило били сме намъчили
2 лице бил си намъчил била си намъчила било си намъчило били сте намъчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да намъча щяла съм да намъча щяло съм да намъча щели сме да намъчим
2 лице щял си да намъчиш щяла си да намъчиш щяло си да намъчиш щели сте да намъчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм намъчил щяла съм да съм намъчила щяло съм да съм намъчило щели сме да сме намъчили
2 лице щял си да си намъчил щяла си да си намъчила щяло си да си намъчило щели сте да сте намъчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих намъчил бих намъчила бих намъчило бихме намъчили
2 лице би намъчил би намъчила би намъчило бихте намъчили
3 лице би намъчил би намъчила би намъчило биха намъчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-мъ-чи на-мъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-мъ-чен
непълен член на-мъ-че-ния
пълен член на-мъ-че-ни-ят
женски род на-мъ-че-на
членувано на-мъ-че-на-та
среден род на-мъ-че-но
членувано на-мъ-че-но-то
множествено число на-мъ-че-ни
членувано на-мъ-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мъ-чил
непълен член на-мъ-чи-лия
пълен член на-мъ-чи-ли-ят
женски род на-мъ-чи-ла
членувано на-мъ-чи-ла-та
среден род на-мъ-чи-ло
членувано на-мъ-чи-ло-то
множествено число на-мъ-чи-ли
членувано на-мъ-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мъ-чел
женски род на-мъ-че-ла
среден род на-мъ-че-ло
множествено число на-мъ-че-ли