намъчил съм

Речник на българския език

1. намъчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намъчил съм е производна форма на намъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. намъчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намъчил съм е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).