намъчил
1.
намъчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
намъчил
е производна форма
на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
намъчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
намъчил
е производна форма
на намъча (мин. деят. св. прич. м. р.).