намъчело

Речник на българския език

1. намъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъчело е производна форма на намъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намъчело е производна форма на намъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).