намъчела

Речник на българския език

1. намъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намъчела е производна форма на намъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намъчела е производна форма на намъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).