намъчил си

Речник на българския език

1. намъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намъчил си е производна форма на намъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. намъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намъчил си е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).