намъчило си

Речник на българския език

1. намъчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

намъчило си е производна форма на намъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

намъчило си е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).