намъчели

Речник на българския език

1. намъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намъчели е производна форма на намъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намъчели е производна форма на намъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).