намъчи

Речник на българския език

1. намъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намъчи е производна форма на намъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намъчи е производна форма на намъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намъчи е производна форма на намъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. намъчи — повелително наклонение, ед. ч.

намъчи е производна форма на намъча (повелително наклонение, ед. ч.).