намъчило

Речник на българския език

1. намъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъчило е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намъчило е производна форма на намъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).