намъчил е

Речник на българския език

1. намъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъчил е е производна форма на намъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъчил е е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).