намъчел

Речник на българския език

1. намъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъчел е производна форма на намъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намъчел е производна форма на намъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).