намъчила

Речник на българския език

1. намъчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намъчила е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намъчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

намъчила е производна форма на намъча (мин. деят. св. прич. ж. р.).