намъчило съм

Речник на българския език

1. намъчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

намъчило съм е производна форма на намъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

намъчило съм е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).