коренувам

Речник на българския език

коренувам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ко-ре-ну-вам ко-ре-ну-ва-ме
2 лице ко-ре-ну-ваш ко-ре-ну-ва-те
3 лице ко-ре-ну-ва ко-ре-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ко-ре-ну-вах ко-ре-ну-вах-ме
2 лице ко-ре-ну-ва ко-ре-ну-вах-те
3 лице ко-ре-ну-ва ко-ре-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ко-ре-ну-вах ко-ре-ну-вах-ме
2 лице ко-ре-ну-ва-ше ко-ре-ну-вах-те
3 лице ко-ре-ну-ва-ше ко-ре-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице коренувал съм коренувала съм коренувало съм коренували сме
2 лице коренувал си коренувала си коренувало си коренували сте
3 лице коренувал е коренувала е коренувало е коренували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях коренувал бях коренувала бях коренувало бяхме коренували
2 лице беше коренувал беше коренувала беше коренувало бяхте коренували
3 лице беше коренувал беше коренувала беше коренувало бяха коренували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще коренувам ще коренуваме
2 лице ще коренуваш ще коренувате
3 лице ще коренува ще коренуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм коренувал ще съм коренувала ще съм коренувало ще сме коренували
2 лице ще си коренувал ще си коренувала ще си коренувало ще сте коренували
3 лице ще е коренувал ще е коренувала ще е коренувало ще са коренували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да коренувам щяхме да коренуваме
2 лице щеше да коренуваш щяхте да коренувате
3 лице щеше да коренува щяха да коренуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм коренувал щях да съм коренувала щях да съм коренувало щяхме да сме коренували
2 лице щеше да си коренувал щеше да си коренувала щеше да си коренувало щяхте да сте коренували
3 лице щеше да е коренувал щеше да е коренувала щеше да е коренувало щяха да са коренували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице коренувал съм коренувала съм коренувало съм коренували сме
2 лице коренувал си коренувала си коренувало си коренували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице коренувал съм коренувала съм коренувало съм коренували сме
2 лице коренувал си коренувала си коренувало си коренували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм коренувал била съм коренувала било съм коренувало били сме коренували
2 лице бил си коренувал била си коренувала било си коренувало били сте коренували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да коренувам щяла съм да коренувам щяло съм да коренувам щели сме да коренуваме
2 лице щял си да коренуваш щяла си да коренуваш щяло си да коренуваш щели сте да коренувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм коренувал щяла съм да съм коренувала щяло съм да съм коренувало щели сме да сме коренували
2 лице щял си да си коренувал щяла си да си коренувала щяло си да си коренувало щели сте да сте коренували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих коренувал бих коренувала бих коренувало бихме коренували
2 лице би коренувал би коренувала би коренувало бихте коренували
3 лице би коренувал би коренувала би коренувало биха коренували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ко-ре-ну-вай ко-ре-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ко-ре-ну-ван
непълен член ко-ре-ну-ва-ния
пълен член ко-ре-ну-ва-ни-ят
женски род ко-ре-ну-ва-на
членувано ко-ре-ну-ва-на-та
среден род ко-ре-ну-ва-но
членувано ко-ре-ну-ва-но-то
множествено число ко-ре-ну-ва-ни
членувано ко-ре-ну-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ре-ну-вал
непълен член ко-ре-ну-ва-лия
пълен член ко-ре-ну-ва-ли-ят
женски род ко-ре-ну-ва-ла
членувано ко-ре-ну-ва-ла-та
среден род ко-ре-ну-ва-ло
членувано ко-ре-ну-ва-ло-то
множествено число ко-ре-ну-ва-ли
членувано ко-ре-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ре-ну-вал
женски род ко-ре-ну-ва-ла
среден род ко-ре-ну-ва-ло
множествено число ко-ре-ну-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ре-ну-ващ
непълен член ко-ре-ну-ва-щия
пълен член ко-ре-ну-ва-щи-ят
женски род ко-ре-ну-ва-ща
членувано ко-ре-ну-ва-ща-та
среден род ко-ре-ну-ва-що
членувано ко-ре-ну-ва-що-то
множествено число ко-ре-ну-ва-щи
членувано ко-ре-ну-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ко-ре-ну-вай-ки