коренували

Речник на българския език

1. коренували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

коренували е производна форма на коренувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. коренували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

коренували е производна форма на коренувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. коренували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

коренували е производна форма на коренувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. коренували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

коренували е производна форма на коренувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).