коренувал

Речник на българския език

1. коренувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коренувал е производна форма на коренувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. коренувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коренувал е производна форма на коренувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. коренувал — мин. деят. св. прич. м. р.

коренувал е производна форма на коренувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. коренувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

коренувал е производна форма на коренувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).