коренувал си

Речник на българския език

1. коренувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

коренувал си е производна форма на коренувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. коренувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

коренувал си е производна форма на коренувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. коренувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

коренувал си е производна форма на коренувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).