коренувало

Речник на българския език

1. коренувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коренувало е производна форма на коренувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коренувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коренувало е производна форма на коренувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. коренувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

коренувало е производна форма на коренувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. коренувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

коренувало е производна форма на коренувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).