коренувал съм

Речник на българския език

1. коренувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

коренувал съм е производна форма на коренувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. коренувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

коренувал съм е производна форма на коренувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. коренувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

коренувал съм е производна форма на коренувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).