бил съм коренувал

Речник на българския език

1. бил съм коренувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм коренувал е производна форма на коренувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).