коренувахте

Речник на българския език

1. коренувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

коренувахте е производна форма на коренувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. коренувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

коренувахте е производна форма на коренувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).