коренувах

Речник на българския език

1. коренувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

коренувах е производна форма на коренувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. коренувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

коренувах е производна форма на коренувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).