коренува

Речник на българския език

1. коренува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

коренува е производна форма на коренувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. коренува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

коренува е производна форма на коренувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. коренува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

коренува е производна форма на коренувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).