коренувания

Речник на българския език

1. коренувания — мн. ч.

коренувания е производна форма на коренуване (мн. ч.).

2. коренувания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

коренувания е производна форма на коренувам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).