коренуване

Речник на българския език

коренуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-ну-ва-не
членувано ко-ре-ну-ва-не-то
мн.ч. ко-ре-ну-ва-ния
членувано ко-ре-ну-ва-ни-я-та