коренуваха

Речник на българския език

1. коренуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

коренуваха е производна форма на коренувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. коренуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

коренуваха е производна форма на коренувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).