конфронтирам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	кон-ф-рон-ти-рам	кон-ф-рон-ти-ра-ме
2 лице	кон-ф-рон-ти-раш	кон-ф-рон-ти-ра-те
3 лице	кон-ф-рон-ти-ра	кон-ф-рон-ти-рат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	кон-ф-рон-ти-рах	кон-ф-рон-ти-рах-ме
2 лице	кон-ф-рон-ти-ра	кон-ф-рон-ти-рах-те
3 лице	кон-ф-рон-ти-ра	кон-ф-рон-ти-ра-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	кон-ф-рон-ти-рах	кон-ф-рон-ти-рах-ме
2 лице	кон-ф-рон-ти-ра-ше	кон-ф-рон-ти-рах-те
3 лице	кон-ф-рон-ти-ра-ше	кон-ф-рон-ти-ра-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	конфронтирал съм	конфронтирала съм	конфронтирало съм	конфронтирали сме
2 лице	конфронтирал си	конфронтирала си	конфронтирало си	конфронтирали сте
3 лице	конфронтирал е	конфронтирала е	конфронтирало е	конфронтирали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях конфронтирал	бях конфронтирала	бях конфронтирало	бяхме конфронтирали
2 лице	беше конфронтирал	беше конфронтирала	беше конфронтирало	бяхте конфронтирали
3 лице	беше конфронтирал	беше конфронтирала	беше конфронтирало	бяха конфронтирали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще конфронтирам	ще конфронтираме
2 лице	ще конфронтираш	ще конфронтирате
3 лице	ще конфронтира	ще конфронтират

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм конфронтирал	ще съм конфронтирала	ще съм конфронтирало	ще сме конфронтирали
2 лице	ще си конфронтирал	ще си конфронтирала	ще си конфронтирало	ще сте конфронтирали
3 лице	ще е конфронтирал	ще е конфронтирала	ще е конфронтирало	ще са конфронтирали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да конфронтирам	щяхме да конфронтираме
2 лице	щеше да конфронтираш	щяхте да конфронтирате
3 лице	щеше да конфронтира	щяха да конфронтират

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм конфронтирал	щях да съм конфронтирала	щях да съм конфронтирало	щяхме да сме конфронтирали
2 лице	щеше да си конфронтирал	щеше да си конфронтирала	щеше да си конфронтирало	щяхте да сте конфронтирали
3 лице	щеше да е конфронтирал	щеше да е конфронтирала	щеше да е конфронтирало	щяха да са конфронтирали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	конфронтирал съм	конфронтирала съм	конфронтирало съм	конфронтирали сме
2 лице	конфронтирал си	конфронтирала си	конфронтирало си	конфронтирали сте
3 лице	кон-ф-рон-ти-рал конфронтирал е	кон-ф-рон-ти-ра-ла конфронтирала е	кон-ф-рон-ти-ра-ло конфронтирало е	кон-ф-рон-ти-ра-ли конфронтирали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	конфронтирал съм	конфронтирала съм	конфронтирало съм	конфронтирали сме
2 лице	конфронтирал си	конфронтирала си	конфронтирало си	конфронтирали сте
3 лице	кон-ф-рон-ти-рал конфронтирал е	кон-ф-рон-ти-ра-ла конфронтирала е	кон-ф-рон-ти-ра-ло конфронтирало е	кон-ф-рон-ти-ра-ли конфронтирали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм конфронтирал	била съм конфронтирала	било съм конфронтирало	били сме конфронтирали
2 лице	бил си конфронтирал	била си конфронтирала	било си конфронтирало	били сте конфронтирали
3 лице	бил конфронтирал бил е конфронтирал	била конфронтирала била е конфронтирала	било конфронтирало било е конфронтирало	били конфронтирали били са конфронтирали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да конфронтирам	щяла съм да конфронтирам	щяло съм да конфронтирам	щели сме да конфронтираме
2 лице	щял си да конфронтираш	щяла си да конфронтираш	щяло си да конфронтираш	щели сте да конфронтирате
3 лице	щял да конфронтира щял е да конфронтира	щяла да конфронтира щяла е да конфронтира	щяло да конфронтира щяло е да конфронтира	щели да конфронтират щели са да конфронтират

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм конфронтирал	щяла съм да съм конфронтирала	щяло съм да съм конфронтирало	щели сме да сме конфронтирали
2 лице	щял си да си конфронтирал	щяла си да си конфронтирала	щяло си да си конфронтирало	щели сте да сте конфронтирали
3 лице	щял да е конфронтирал щял е да е конфронтирал	щяла да е конфронтирала щяла е да е конфронтирала	щяло да е конфронтирало щяло е да е конфронтирало	щели да са конфронтирали щели са да са конфронтирали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих конфронтирал	бих конфронтирала	бих конфронтирало	бихме конфронтирали
2 лице	би конфронтирал	би конфронтирала	би конфронтирало	бихте конфронтирали
3 лице	би конфронтирал	би конфронтирала	би конфронтирало	биха конфронтирали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
кон-ф-рон-ти-рай	кон-ф-рон-ти-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		кон-ф-рон-ти-ран
		непълен член	кон-ф-рон-ти-ра-ния
		пълен член	кон-ф-рон-ти-ра-ни-ят
	женски род		кон-ф-рон-ти-ра-на
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-на-та
	среден род		кон-ф-рон-ти-ра-но
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-но-то
множествено число			кон-ф-рон-ти-ра-ни
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		кон-ф-рон-ти-рал
		непълен член	кон-ф-рон-ти-ра-лия
		пълен член	кон-ф-рон-ти-ра-ли-ят
	женски род		кон-ф-рон-ти-ра-ла
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-ла-та
	среден род		кон-ф-рон-ти-ра-ло
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-ло-то
множествено число			кон-ф-рон-ти-ра-ли
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	кон-ф-рон-ти-рал
	женски род	кон-ф-рон-ти-ра-ла
	среден род	кон-ф-рон-ти-ра-ло
множествено число		кон-ф-рон-ти-ра-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		кон-ф-рон-ти-ращ
		непълен член	кон-ф-рон-ти-ра-щия
		пълен член	кон-ф-рон-ти-ра-щи-ят
	женски род		кон-ф-рон-ти-ра-ща
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-ща-та
	среден род		кон-ф-рон-ти-ра-що
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-що-то
множествено число			кон-ф-рон-ти-ра-щи
		членувано	кон-ф-рон-ти-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кон-ф-рон-ти-рай-ки