конфронтирал

Речник на българския език

1. конфронтирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конфронтирал е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. конфронтирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конфронтирал е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. конфронтирал — мин. деят. св. прич. м. р.

конфронтирал е производна форма на конфронтирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. конфронтирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

конфронтирал е производна форма на конфронтирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).