конфронтирала е

Речник на българския език

1. конфронтирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конфронтирала е е производна форма на конфронтирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. конфронтирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конфронтирала е е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. конфронтирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конфронтирала е е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).