конфронтирало

Речник на българския език

1. конфронтирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. конфронтирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. конфронтирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

конфронтирало е производна форма на конфронтирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. конфронтирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

конфронтирало е производна форма на конфронтирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).