конфронтирало си

Речник на българския език

1. конфронтирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало си е производна форма на конфронтирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. конфронтирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало си е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. конфронтирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

конфронтирало си е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).