конфронтирал е

Речник на българския език

1. конфронтирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конфронтирал е е производна форма на конфронтирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. конфронтирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конфронтирал е е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. конфронтирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

конфронтирал е е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).