конфронтира

Речник на българския език

1. конфронтира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

конфронтира е производна форма на конфронтирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. конфронтира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

конфронтира е производна форма на конфронтирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. конфронтира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

конфронтира е производна форма на конфронтирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).