конфронтирала

Речник на българския език

1. конфронтирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конфронтирала е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. конфронтирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конфронтирала е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. конфронтирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

конфронтирала е производна форма на конфронтирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. конфронтирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

конфронтирала е производна форма на конфронтирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).