конфронтирали

Речник на българския език

1. конфронтирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

конфронтирали е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. конфронтирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

конфронтирали е производна форма на конфронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. конфронтирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

конфронтирали е производна форма на конфронтирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. конфронтирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

конфронтирали е производна форма на конфронтирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).